Образът на Баба Марта е олицетворение на самия месец март, видян през митологично-обредната символика на природния кръговрат. Март е специален и важен годишен месец, защото символизира природното възраждане и идването на така чаканата пролет. Баба Марта символизира именно надеждите за по-скорошното затопляне, появата на слънцето, като същевременно неиният образ показва и непостоянството на крехкото пролетно време. Според преданието тя е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта и недоволна, защото двамата й хитри братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето, сезоните и реколтата. Когато старицата е ядосана, времето винаги е лошо, а случи ли се в добро настоение, грейва слънце и се затопля. Пак според поверието на 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи. Тя е куца, носи железен бастун и се подпира на него. С желанието старицата да се омилостиви е свързано и вярването, че тя влиза само в подредени и изчистени домове. Именно оттам идва и традицията в края на зимата, т.е. според народните поверия към края на февруари, къщата старателно да се почиства. Това всъщност е ритуално почистване – човек се прочиства от всичко старо, ненужно и се подготвя за новия сезон и начало. Има много песни за Баба Марта, които все още се пеят по селата.